Д-р Пенчо Каменов, директор на Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните”
- Г-н Каменов, колко ферми за промишлено отглеждане на кокошки носачки има в момента в България?
- На територията на страната има регистрирани 128 ферми, в които се отглеждат стокови кокошки носачки, предназначени за добив на яйца за консумация.
- От тях колко ферми са преструктурирани и ще изпълнят изискванията на директивата за хуманно отношение към кокошките носачки, влязла сила от 1 януари 2012 г.?
- Директива 99/74 е хармонизирана с българското законодателство още през 2005 г. и е обнародвана в средата на 2006 г. В нея се посочват изискванията, на които трябва да отговарят фермите за отглеждане на стокови кокошки носачки. В обхвата на директивата попадат всички ферми, които отглеждат над 350 броя кокошки носачки. Тя е в сила и разглежда няколко технологии на отглеждане на тези кокошки. Съгласно преходните и заключителните ù разпоредби, стопаните имаха право да отглеждат кокошки носачки в неуголемени клетки до края на 2011 г. От 1 януари 2012 г. фермерите вече нямат право да отглеждат птиците по тази технология. Остават алтернативните системи или, по-просто казано, подово или свободно отглеждане, както и в уголемени клетки.
На този етап Българската агенция по безопасност на храните е качила в своя сайт всички регистрирани промишлени ферми. Това са три регистъра: на алтернативните системи, на уголемените клетки и на неуголемените клетки. Ето и равносметката – имаме 83 обекта с алтернативни системи – подово и свободно отглеждане. С уголемени клетки са 22 промишлени обекта, а 23 са с неуголемени клетки. Ние ежедневно следим как бизнесът се преструктурира, за да отговори на изискванията на наредбата. От тези 23 обекта шест ферми приключиха своето преструктуриране до края на 2011 г., което означава, че от 1 януари в тях няма да има отглеждане на кокошки носачки в неуголемени клетки. Не са отговорили на изискванията на наредбата общо 14 ферми, тъй като техният процес на реконструкция е по-дълъг. Освен че са започнали малко по-късно, те срещат затруднения и при замяната на своите кокошки.
Знаете, че кокошките носачки имат определен яйценосен период, след който птиците отиват за клане, а собствениците зареждат нови кокошки носачки. Част от тези фермери са преструктурирали халетата си, а други в момента ще насочат кокошките за клане. Ние ежедневно следим всяка една ферма, водим ги на отделен списък, непрекъснато следим тяхната работа. Разпоредено е със заповед на изпълнителния директор на БАБХ още първата седмица след месец януари да се извършат проверки и да се наложат санкции на тези фермери, които не са се преструктурирали и все още гледат кокошки носачки в неуголемени клетки. Яйцата от тези нерегламентирани клетки ще бъдат насочени само за промишлена преработка, като тяхната реализация ще бъде само на територията на националния пазар. Така че в момента се преструктурират общо 14 ферми. Те минават на алтернативни системи – подово, свободно отглеждане на птиците или отглеждане в уголемени клетки, като в рамките на няколко месеца се очаква да завършат реконструкцията си.
- Има ли ферми, които ще се откажат въобще от отглеждането на кокошките носачки заради новите изисквания?
- На този етап, по последна информация, два обекта ще преустановят своята дейност, но това са малки ферми. Едната отглежда 3 500 кокошки, а другата – около 15 000 птици. Затова въобще не може да се говори за спад в производството на яйца или пък за евентуалната им липса на пазара.
- Кажете нещо по-подробно за самите изисквания в директивата? В какво конкретно се изразява хуманното отношение към носачките?
- В самата наредба, която транспонира Директива 99/74, са посочени абсолютно всички изисквания, на които трябва да отговарят алтернативните системи и уголемените клетки. Това включва каква площ се осигурява на съответната птица, с колко сантиметра кацалка разполага тя, на колко птици се полага една поилка, колко да е хранителният фронт. Отделно, за да се осигури комфорт на птиците, в уголемените клетки им се осигурява прашна баня, затъмнен ъгъл. Поставят се и пилички, с които да се изтриват ноктите на птиците по естествен начин. Въобще, казано е всичко, което трябва да се предвиди за това хуманно отглеждане на кокошките носачки. Ние също сме подготвили инструкции, които сме качили на сайта на БАБХ. Нашите отговорници по хуманно отношение са обучени от областните дирекции и извършват периодични проверки. Когато открият несъответствие, налагат актове за установено нарушение и дават предписание стопаните да осигурят изпълнението на нормативната база.
- Каква е санкцията за фермери, които не отговарят на директивата, а ще продължат да произвеждат яйца тайно?
- Тайно не могат да произвеждат, защото е разпореден непрекъснат контрол през 2012 г. във всички тези ферми, както и в пакетиращите центрове. Целта е да се предотврати допускането в търговската мрежа на яйца от кокошки, отглеждани в неуголемени клетки. Всички тези яйца ще бъдат маркирани с червена точка и ще се насочват, както вече казах, само за промишлени цели. От тях ще се произвежда яйчен меланж и той ще се реализира само на територията на националния пазар. Това ще бъде така, докато има кокошки в неуголемени клетки. Санкциите на този етап са сравнително малки. За първо нарушение за юридическите лица глобите са от 100 до 300 лв. За повторно нарушение – до 600 лв. И съответно пристъпваме към издаване на разпореждане. По закон имаме право и на затваряне на тази ферма. Тогава яйцата от нея ще се насочват за унищожаване в екарисаж.
Или, с други думи, картината е следната: от 1 януари 2012 г. не трябва да има кокошки в неуголемени клетки. При нарушение фермерът подлежи на санкции: отнема му се номера и се заличава регистрацията, плюс парична глоба. Произвежданите от него яйца той не може да изнесе на пазара. Може само да ги продаде на преработвателно предприятие, където цената е много по-ниска от тази в търговската мрежа. Стопанинът реално няма сметка да продължава да отглежда кокошки в неуголемените клетки и е принуден да се ориентира към останалите технологии, разрешени в нормативната база.
Интервю на Диана Александрова
