1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Обратно към българските сортове и породи

Обратно към българските сортове и породи

Снимка:

ССА запазва институтите и опитните станции

-Проф. Николов, българските производители връщат ли се към родните сортове и породи?

Информацията, която имам от институтите в страната, е, че това се случва. Масово започват да се търсят български сортове и дръвчета, произведени в Института по овощарство в Пловдив. Още повече, че този институт предлага обезвирусен посадъчен материал. Днес връчихме титлата доктор хонорис кауза на проф. Димитър Домозетов, под чието ръководство в България са засадени 100 хил. дка овошки и те всички се управляват от Института в Кюстендил. Той съобщи, че под негово ръководство такива градини са направени в Сърбия, Македония, Китай.

-Защо до един момент се работи с чужда селекция, а след това е необходимо време да се убедим, че нашите са по-добри?

Причините са много. Когато се внесе генетичен материал, който не е произведен в страната – растителен или животински, не може да отречем, че в чужбина науката винаги е стояла на пиедестал, там са създадени много високопродуктивни сортове и хибриди и естествено производителят да ги търси. Но колкото по-високопродуктивен е един генетичен ресурс, толкова условията да се реализира неговият генетичен потенциал са по-тесни. Изисква специални условия, специални режими на хранене, на отглеждане. А когато един генетичен ресурс е поставен при условия, които не са му потребни, дава лоша продукция. Аз съм преподавател по селекция и репродукция на животните и винаги съм казвал, че когато производителят иска да направи една стъпка по отношение подобряване на генетичните ресурси, той преди това трябва да направи две стъпки по отношение подобряване на условията на отглеждане, на хранене, на агротехнически мероприятия. Трябва да се ориентираме към тези продукти, които са дали добра продуктивност именно в нашите условия. Затова и се връщаме към родните сортове, които са по-устойчиви при нашите климатични условия.                                      

Имаме 140 000 растителни образци, които се съхраняват в ген банката на живо. От тях семенните видове са 43 хиляди, 10 хиляди са трайните насаждения, което означава сортове, линии и т.н. Искам да насоча вниманието на производителите към науката, преди да направят нещо - нека да се консултират.

-Какви са амбициите Ви по отношение на институтите в страната?

В момента заедно с научните центрове са 40. Питат ме няма ли да бъдат редуцирани. Ние се занимаваме със земя. Започваме от почвата, започваме от климата и тези институти, опитни станции така са пръснати из страната, че те не само я покриват, но и отчитат специфични условия. Например, Институтът в Кюстендил. Разписано е, че той трябва да бъде създаден във възможно най-лошите условия на тази област, защото там, ако бъдат изпитани сортове, устойчиви именно на тези условия, те след това ще бъдат добри за цялата област. Затова ние ще запазим всички институти, ще запазим всяко парченце земя.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.