1. Начало
  2. Интервюта
  3. Инвестиции
  4. Трябва да се научим правилно да усвояваме средствата по ПРСР

Трябва да се научим правилно да усвояваме средствата по ПРСР

Снимка:

Светлана Боянова, заместник-министър на земеделието и храните

- 51 милиона евро - загубени и 200 милиона евро - спечелени. Това са успели да спасят в Министерството на земеделието и храните и в Държавен фонд „Земеделие” от предвидените за България ресурси на европейската Програма за развитие на селските райони. Госпожо заместник-министър, безспорно по-голяма е щяла да бъде загубата, но защо се е стигнало до там?

- Това е нещо, което трябва всяка година да се случва, очевидно, по правилото „N плюс 2”, т.е. - това означава, че трябва да имаме достатъчно договорени проекти през съответната година. Те са разпределени - парите, по бюджет и по години. И трябва да бъдат разплащани най-късно две години след съответната дата. През 2012 г. ние трябваше да разплатим „Бюджет 2010”, т.е. - трябвало е да има достатъчно договорени проекти до 2010 г. най-късно, така че те да могат да се изпълнят от нашите бенефициенти и да бъдат разплатени.

Ние още юни месец казахме за медиите, обяснихме и на нашите бенефициенти, че потенциалната загуба, рискът от загуба стига до 250 милиона евро. Следователно, досега сме положили максимални усилия, за да могат парите да останат в България. Благодаря, както на колегите си тук в министерството, така и в Държавен фонд „Земеделие”, защото те наистина работиха много и това е похвално. Причините са комплексни и искам да кажа, че нещо, което е забавено през годините, каквито и усилия да се полагат, не може да бъде наваксано. Тук конкретно вече говорим за следното. Първо, програмата стартира една година по-късно - имаме една година, в която не сме договаряли, а това се отразява и на плащанията, по-натам.

- Госпожо заместник-министър, обяснявали сте го, но още веднъж - защо стартира една година по-късно?

- Защото не беше подготвена програмата. Докато се изпрати до Брюксел и се одобри, това отне време и, вследствие от това, чак през 2008-ма ние започнахме да я прилагаме. Освен това, тя така е програмирана - и със задължителни проценти. Вторият вече проблем, който излиза - задължителен процент за така наречената „Ос 2” на програмата. Аз съм я обяснявала, но все пак - за тези, които за първи път я чуват. Това са пари, с които програмата подпомага нашите земеделци, за да извършват екологосъобразни дейности. Например, някой да произвежда биологично, други пък, да поддържат земи с висока природна стойност, трети - да опазват местни породи, които са застрашени. Също така, в тази Ос 2 на програмата подпомагаме земеделци, на които земите се намират в планински или полупланински райони. Затова и ги компенсираме, че не могат да развият пълноценно земеделието в тези райони. Тук се включват също и плащания към земеделците, чиито земи попадат в „Натура 2000”. И сега по всички тези дейности, задължително по нашата програма трябва да бъдат разплатени 25% от бюджета. И да ви кажа - бюджетът за Ос 2, цялата ни програма, е 745 милиона евро. За 2008 година по Ос 2 са разплатени 16 милиона, 2009 г. – 9 милиона евро, 2010 г. – 20 милиона евро и вече вижте - 2011 г. – 48 милиона евро, 2012 г. – 58 милиона евро. Но колкото и да е страхотен ръстът, дори и грубо да разделим тези 750 милиона евро, за 7 години трябва да плащаме поне по 100 милиона евро на година. Както виждате, те са плащали много по-малко и, респективно, рискът се проявява от това. Не може да наваксаш такова голямо изоставане, особено в първите години.

Защо има такова забавяне по Ос 2? Първо, защото нашите земеделци определено не бяха запознати с това що е Ос 2 и какво е това агроекология. Второ, някои от мерките, като „Натура 2000”, стартирахме чак през 2011 г. Т.е. - тези пари стоят така и дори няма мярка, нито бенефициенти. Трето, за да имаш интерес към тази мярка, тя трябва да бъде обяснена. А като бъде обяснена, всеки земеделец да види ползата да участва в нея. А ползата се появи, когато ние завишихме плащането на декар, за да може те да бъде стимулирани. Освен това, ние за първи път плащаме от 2011 г. само първо на тях, на всичките ни бенефициенти по Ос 2, за да могат да видят, че това не е сложно нещо. И другият проблем тук, който вече е по-труден за разрешаване и работим върху него, е че нашите поземлени отношения са твърде динамични. А в тази Ос 2, трябва да се поддържа земята за 5 години в добро земеделско състояние. Т.е. - ако съм биологичен производител, аз на едно и също място трябва 5 години да развивам биологично производство, за да получавам субсидия. И като добавим факта, че е доброволна програмата, всеки по желание може да участва, никой не може да го задължи. Освен това, виждайки че не вървят там плащанията, няма интерес, а от друга страна, процентът е задължителен – 25%. Не можем да вземем и да прехвърлим, така можем да направим само по другите оси на програмата. Очевидно рискът произтича в огромната си част оттам.

Втората група проблеми, които водят до това отчисление на средства, независимо колко е то, са свързани с частните мерки на програмата. Тук говорим вече за модернизиране на земеделски стопанства, за разнообразяване към неземеделски дейности. Това са малки и средни предприятия, които развиват в селския район някакви други видове дейности, не земеделие или пък преработвателите по 123-а мярка, младите фермери по 112-та, полупазарните стопанства по 141-ва. Нарочно ги изброявам, много разнородни бенефициенти. По-голямата част от тях срещнаха затруднения с финансирането на своите проекти и не можаха да ги завършат. Като не могат да ги завършат, не идват на плащане, ние не можем да платим средствата и ги губим. Поради тази причина и миналата година ние направихме гаранционния фонд, но той е само за част от мерките – 121, 122 и 123. Още до края на този месец, следващата седмица ще бъдат сключени договорите с банките-партньори.

В средата на миналата година получихме одобрението на комисията, точният размер на фонда е 120 милиона евро и той беше разделен на отделни портфейли. В всяка банка кандидатства по отделния портфейл, зависи за каква сума ще издава банкови гаранции. Реално гаранционният фонд ще може да оперира тази година.

Дотук говорихме за финансирането, от друга страна – агроекологията, вече споменах, и на трето място - късното стартиране. Освен всичко друго, в 2009 г. знаете, че трябваше да наваксаме с изоставане от близо 7 хиляди проекта, които заварихме. В 2010 г. наваксвахме проекти, подадени отпреди това. Няма как всичко това да не доведе до някакви отчисления на средства. Въпросът е какво сме направили през тези години, с които да ги минимализираме. Иначе, който очаква никаква загуба на средства, при това темпо на стартиране на програми и разглеждане на проекти и никакви усилия по Ос 2, където най-многото пари са неусвоени, резултатът няма как да бъде друг.

- Госпожо зам.-министър, каква равносметка правите за усвояване на средствата от европейските програми в земеделието?

- Ами равносметката аз горе-долу я обобщих, очертах какви са проблемите и какво трябва още да се направи - повече усилия по Ос 2, много обясняване. А между другото, миналата година ние променихме методиката, по която да бъдат санкционирани - да бъдат изключвани или намалявани някои плащания по Ос 2 на програмата, защото това също беше демотивиращ за нашите земеделски производители фактор. Просто някои от санкциите бяха необосновано завишени спрямо нарушенията, които те са допуснали, когато се изпълняват някои ангажименти по агроекологичната мярка. Също така забавяне имаме пак от външни фактори. Става дума за обществените поръчки, например при общинските мерки. Общината пусне някаква поръчка, било за избор на изпълнител за ВиК и т.н. Обикновено поръчките се обжалват, често това изключително много ни бави и ние трудно можем да прогнозираме с какъв ресурс ще разполагаме. И кога ще го имаме, свободен и наличен, за да можем отново да го наддоговорираме.

Друго, за което трябва да работим и много внимателно да помислим заедно, е наддоговорирането. Казах вече, че една голяма част от проектите няма да се изпълнят - освобождава се определен ресурс, и ние трябва до средата на тази година много внимателно, като си направим анализ мярка по мярка, да видим какво още бихме могли да пуснем, какви още средства, които се освобождават, да бъдат договорени наново, защото в 2013 г. ние трябва да договаряме и в последната година да плащаме, 2015-а.

А това, което е важно, и трябва всички да си даваме сметка, е следното - в момента имаме проблем Ос 2, но нека да не забравяме, че „зеленият компонент” влиза вече и в директните плащания. Затова е по-добре още от този програмен период ние да се научим да усвояваме Ос 2, и администрацията, и земеделските производители, за да могат нашите земеделци да си получават 30-те процента „зелен компонент” по директните плащания от следващия програмен период. Това са най-важните неща. Честно да ви кажа, абсолютно неимоверните усилия, положени, за да бъдат оставени парите в България, са първата стъпка. Втората стъпка е ние да се научим правилно да си усвояваме средствата. Например в 121-ва мярка, знаете, тя е много атрактивна, но беше атрактивна за определен вид инвестиции, закупуване на земеделска техника. Ние искаме да имаме повече инвестиции в сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци и т.н., които дават стойност добавена в нашето земеделие.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.