Доц. д-р Ана Стоилова, завеждащ сектор памук към Институт по памука и твърдата пшеница (ИПТП), гр. Чирпан
- Г-жо Стоилова, с оглед на предвиденото европейско подпомагане за производството на памук ИПТП – Чирпан ще има ли готовност да отговори на евентуално повишено търсене на семена, както и да дава полезна консултация на фермерите у нас, решили да се захванат с производство на памук?
- Ние винаги сме готови да прeдоставяме консултации относно технологията за отглеждане на памука. С тази цел провеждаме и открити дни. В момента организираме курсове за повишаване квалификацията на производителите. Но специално Институтът не може да направи заготовката на семената. Това е негативна страна за нас. Ако можехме сами да си я правим, щяхме да увеличим производството си и да продаваме повече семена.
- Бихте ли представили накратко селектираните от Вашия институт сортове?
- Основа на съвременните български сортове е местният памук, който представлява специфична екологична група от вида Gossypium hirsutum и се отличава с много голяма ранозрелост. На този етап селекцията се води в две основни направления: Селекция на ранозрели сортове с висок генетичен потенциал за добив и селекция на сортове с подобрено качество на влакното.
При селекцията на ранозрели сортове с висок генетичен потенциал за добив се използват основно следните селекционни методи: вътревидовата хибридизация в рамките на вида hirsutum и експерименталния мутагенез. Тоест, смесват се местни и чуждестранни сортове и по този начин са създадени основните сортове в страната. Най-открояващи се наши постижения в това направление са сортовете Бели извор, Гарант, Огоста, а на по-късен етап – сортовете Чирпан 539, Чирпан 603, Бели Искър и Бели Лом.
Във второто направление – селекция на сортове с подобрено качество на влакното, основен метод е междувидовата хибридизация наравно с хромозомните видове G. hirsutum и G. barbadense. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че в света са познати 50 вида памук, като от тях 5 са културни. Най-широко разпространени са двата вида: G. hirsutum, към който се отнасят нашите сортове, и G. barbadense, към който се отнасят дълговлакнестите и екстра дълговлакнестите сортове, включително и най-качествените египетски памуци. По този метод през 1994 г. е получен сортът Авангард 264, който е с 3 мм по-дълго влакно от стандарта. Следващи наши постижения са сортовете Перла и Вега. Нови сортове памук, които е утвърдила Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) през 2007 и 2008 г., са Тракия, Хелиус, Колорит, Дарми, Наталия и Дорина. Тракия и Хелиус се отнасят към първото направление. Те са за висока продуктивност, а следващите сортове са към второто направление – с високо качество на влакното. В мрежата на ИАСАС сортът Хелиус е реализирал добив от 281 кг/дка. Колорит и Дарми са много подходящи за механизирано прибиране, а Наталия се очертава като сорт с много високо качество на влакното.
Искам да изтъкна също, че в селекцията развиваме и нови направления. Засега сме се насочили към селекция на така наречените екологични памуци с цветно влакно, най-вече кафяво и зелено. В световен мащаб също се работи по тези два цвята. Първият сорт, който получихме при цветния памук, нарекохме Изабелл. Той е с кафяво влакно и е утвърден през 2010 г. Този сорт е постижение в селекцията на памука в България и поставя началото на нова генерация сортове с естествено оцветено влакно, с висок екологичен и стопански ефект. Изабелл се характеризира с добра продуктивност, ранозрелост и пригодност за механизирано прибиране. Влакното му е късо, средно фино, с добра разтегливост и здравина, но като цяло е с по-ниско качество, в сравнение с комерсиалните сортове. Просто генът, който определя цветовете на екологичните памуци, дали кафяв или зелен цвят, води до по-ниски качествени показатели. Но тук искам да вметна, че ние бяхме изпратили проби от наши сортове памук за анализ в Полша, защото там имат автоматизирана система за окачествяване на влакното. Българските сортове показаха много добри качествени показатели и в това отношение кафявият памук Изабелл се изравни с всички чужди сортове – от САЩ, Турция и Бразилия.
- Къде се изпитват новите български сортове и с какви добиви се отчитат те?
- Нашите сортове се изпитват в Румъния, Украйна и Македония. През 2009 и 2010 г. имахме един съвместен проект с Македония, където бяха получени добиви от 440 до 560 кг/дка. Тогава там през август паднаха валежи, които заедно с по-дългия вегетационен период на сортовете спомогнаха за високите добиви. В Македония като най-добри се очертаха Хелиус, Наталия и Вега. А най-подходящи за нашите условия, поне на този етап, са Хелиус, Наталия и Дарми. Но по нищо не им отстъпват и новите ни сортове Руми и Пловдив, които са признати през 2011 г. ИАСАС имат 3 опитни станции – в Раднево, Бургас и Горски извор. Там се прави сортово изпитване в продължение на 3 години. И всеки нов сорт като показатели се сравнява със стандартните сортове. Има два стандарта – Чирпан 539, който е за ранозрелост и продуктивност, и Авангард 264, който е стандарт за качество на влакното.
- А защо се налага изпитване в други страни?
- С цел да можем да продаваме наши сортови семена и извън страната. В момента имаме договор за изпитване на наши сортове в Турция. Те вече минаха първата година от процедурата и се оказаха много добри. Най-голямото предимство на българските сортове е, че са много ранни. Тази голяма ранозрелост се потвърждава навсякъде, където те са пробвани. Това е и основното качество, което се харесва от наши и чужди производители. Сега изготвяме договор два наши сорта да бъдат отглеждани в Турция, въпреки че там селекцията е на много високо ниво. Специално аз много харесвам техните сортове като качество, но за нашите условия те са много къснозрели и не могат да се отглеждат у нас. Но пък родните сортове успяха да се наложат в Турция. Засега са два, но се надяваме по-късно да разширим и там сортовия си състав.
- Досега имахте ли клиенти от други страни?
- През 2010 г. от Испания искаха 1000 тона семена. Но ние не можем да подготвяме семена. Тук, в Института не правим семепроизводство. Преди години заготовката на семената се правеше в два завода – в Чирпан и Хасково. Сега остана само този в Хасково. Но нас не ни устройва изкупната цена на суровия памук и затова нямаме достатъчно семена. Затова и не можем да отговорим на всички, които искат. В момента дори от Украйна желаят да им предоставим семена от наши сортове за отглеждане.
Защо е проблем да се прави заготовката на семената?
- Когато приберем памука, той представлява съвкупност от влакно и семе. След като се отдели влакното, остава само семето, но то е покрито с гъст мъх, който трябва да се отстрани. Това става по два начина – чрез изгаряне със сярна киселина или механично, с машина. Механичният процес се казва делинтиране. В България преди време беше внесена такава машина за делинтиране, но заради конкуренцията в сектора беше унищожена. Остана само заводът в Хасково, който обработва семената със сярна киселина. Затова памукът, когато се набере, се кара в Хасково. Там суровият памук се магани и след като се отдели влакното, семето се третира с киселината, за да се премахне мъха и то да се оголи, за да може да се сее.
- На каква цена се търгуват семената на памука?
- Средната изкупна цена на международния пазар в момента е 4 евро, а в България – 3 евро за килограм.
- Освен по селектирането на различни сортове, работите ли и в посока нови технологии на отглеждане на памука?
- Новото в технологията е, че сега изпитваме широки междуредия по 80 см. Памукът при нас се отглежда на 60 см, но по-голямото междуредово разстояние дава възможност за механизиране на повече практики в производството. Старите ни сортове не реагираха на по-голямото междуредово разстояние. За разлика от новите сортове, където с увеличаването на междуредието гъстотата се увеличава с 10%. А когато се съчетаят междуредие и гъстота, например взаимодействие на междуредие от 80 см и гъстота 18 000 растения, това води до увеличаване на добива с 15%.
В изследователската ни работа по технологията на памука приоритетите ни са насочени към нарастване на продуктивността и степента на механизация на отделните агротехнически процеси. Занимаваме се с въпроси, свързани с памуковите сеитбообращения, системите на обработка, физични и химични параметри на почвата, както и усъвършенстване на системата на торене и отражението ù върху почвеното плодородие. Отделяме внимание и на борбата с плевелите, болестите и неприятелите при памука, което винаги е важно за развитието на културата.
Интервю на Валери Станев
