Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ), член на Европейскя икономически и социален комитет
- Г-жо Славова, как се стигна до реализацията на подготвените от Националната асоциация на млекопреработвателите промоционални проекти?
- Нашата асоциация спечели втори проект по линия на промоционалните програми на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК в Брюксел. Това е проектът за промоция на български млечни продукти – сирена, кашкавали и кисело мляко в трети страни. Визираме Бразилия и Русия. Стойността на проекта е 2 871 000. Той ще бъде осъществен за срок от 3 години, като стартира през януари или февруари 2012 г. Това фактически е вторият проект на НАМ. В момента реализираме втора година от тригодишен проект „Промоция на български сирена и кашкавали на вътрешния пазар на ЕС” – в Германия и Испания.
По отношение на този първи и изцяло български промоционален проект, с голямо удовлетворение можем да съобщим, че е един от изключително успешните проекти, които се реализират в рамките на ЕС и сред всички останали браншови организации, които изпълняват подобни промоционални проекти. Защо? Защото само за първата година на проекта отчетохме удвояване на износа на български сирена и кашкавали в една от целевите държави, именно Германия. Беше сключен договор между фирми, членове на асоциацията, с германски дистрибутори, които директно локализират българските млечни продукти в немски вериги. Опции на този договор има – при успешното му изпълнение, за следващата година от проекта да имаме още едно увеличение на износа на млечни продукти за Германия. Тоест, ако сега договорът е за 500 тона сирена, за следващата година да бъде 1 000 тона, ако разбира се, всичко свърши успешно. Много се надяваме с втория проект, който сега стартираме за Русия и Бразилия, да покажем по-големи успехи.
- Как и на какъв принцип ще се прави промоцията в тези страни?
- С две от избраните държави – Германия и Русия, имаме традиционни отношения за износ на млечни продукти. Целта ни е да възстановим тези пазари и в настоящето, т.е. да достигнем нивата на износ на млечни продукти от миналото. Втората група държави – Испания и Бразилия, са пазари, в които нямаме традиции за износ на млечни продукти, т.е. територии, които тепърва ще искаме да завладеем. Специално тук искам да отбележа, че ние избрахме Бразилия, защото като държава от групата БРИК (включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай), тя е много модерна и в последните години показва ръст в икономическия растеж и повишено потребление на млечни продукти. Нещо повече – досега сме нямали търговски отношения между България и Бразилия по отношение на износ на хранителни продукти. Затова сме амбицирани. Предизвикателството е голямо за нас – тепърва да запознаем потребителите в тази държава с нашите млечни продукти и поне първата година да осъществим малък износ за Бразилия.
Разбира се, разчитаме изцяло и на подкрепата на нашето правителство. Знаете, министър-председателят беше в Бразилия с наша делегация. Имаше бразилска делегация и тук, така че търговските взаимоотношения между двете страни тепърва ще се разрастват и това също се надявам да ни помогне.
- Как промоционалните програми помагат на българския бизнес и за кои пазари е най-удачно да бъдат насочени?
- За момента имаме производство на качествени сирена, кашкавали и кисело мляко и ние трябва да намерим достоен шанс тези продукти да бъдат реализирани. Считам, че на фона на кризата, в която се намира в момента ЕС, и икономиката на редица членки, един от изходите за хранително-вкусовата промишленост, изобщо за европейските продукти, това е пазарът в трети страни. Аз искрено вярвам, че това е една от възможностите, където могат да бъдат реализирани изцяло хранителните продукти на ЕС. И трябва да се търси точно това – всички хранителни продукти, не само млечните, да бъдат реализирани в трети страни. Пазарите там трябва да се проучат много внимателно и да се търси налагането на европейските хранителни продукти. Нека не забравяме, че всички продукти от ЕС, включително и българските, са с много високи стандарти и с висока добавена стойност. Нещо, което отличава хранителните ни продукти от тези на останалия свят.
- В какви инициативи участват българските млекопреработватели в рамките на програмите?
- Проектите включват участие във всички международни панаири и изложби в Германия, Испания, Русия и Бразилия, участие в презентации, срещи с дистрибутори, както и тяхно посещение в България. Също така мострите – сирената, кашкавалите и киселото мляко, които ще бъдат с логото на програмата, ще се разпространяват по време на всички наши участия в тези държави.
- Имате ли и други идеи за промоционални програми, с които да кандидатствате?
- Това, което сме амбицирани за в бъдеще да направим, е една кошница от български продукти – млечни и месни, плодове и зеленчуци, хлебни изделия и т.н. и да кандидатстваме с програма, която да е насочена към пазара на България. Тоест, с европейски средства да промотираме нашите собствени продукти именно на пазара в България. И тогава вече българският потребител ще бъде запознат с качествата на нашите продукти и това, което ние правим в други държави, ще го направим на местна почва. Много се надявам МЗХ да застане зад тази идея и да действа като обединител между всички браншови организации и да защитава българския земеделски производител и преработвател в Брюксел.
