1. Начало
  2. Интервюта
  3. Пазари
  4. Хлебопроизводители предлагат националните доплащания да се дават приоритетно за отглеждането на хлебна пшеница

Хлебопроизводители предлагат националните доплащания да се дават приоритетно за отглеждането на хлебна пшеница

Снимка:

Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България

- Г-жо Кукушева, защо настоявате националните доплащания за зърнопроизводителите да се дават предимно за качествено произведена пшеница, която да е с хлебопекарни качества?

- В момента се правят стандартите за трите вида хляб – бял, „Добруджа” и типов. В тях е заложено, че брашното за хляба по стандарта трябва да се произвежда от първа, втора и втора Б група пшеница, която е с най-добри хлебни показатели. По последни доклади на Консултативния съвет по зърното тази пшеница е 23,8% от реколта 2010 г. Това количество е достатъчно за производството на хляб, но в същото време започва да става все по-недостатъчно. В периода 1989 г. – 1990 г. първа група пшеница е представлява 2,6% от общия добив на пшеница, втора група – 23,3%, а втора Б група е била 38,1%. Сумарно това е над 55% от общото добито зърно.

Не случайно ние имаме спомени за някогашния хляб, защото той се е произвеждал предимно и само от пшеница от тези групи пшеница, които са с хлебопекарни качества. Тъй като в момента ситуацията е различна на пазара, ние от федерацията ще инициираме на Консултативния съвет по зърното България да изработи стратегия за своите национални доплащания към зърнопроизводителите, приоритетно най-много да се финансират тези, които сеят сортове пшеница с най-добри хлебни показатели. Това предложение се подкрепя и от другите организации на хлебопроизводителите.

- Значи не става дума за начин на отглеждане на пшеницата, а за групи пшеница?

- Начинът на отглеждане е свързан, защото при тези групи пшеница е необходимо да се проведат повече мероприятия, да има повече специализирана земеделска техника, тоест необходими са повече инвестиции.

- Тоест – разходи в случая.

- Разбира се. Но ние добиваме пшеница, която съответно ще има и по-добра цена за производителя. Но при всички случаи тази цена ще бъде възможна, за да може да се слага тази пшеница при производството на брашно за стандартизиран хляб. В момента няма такова разделение. Всички получават равни национални доплащания, независимо какви групи пшеница отглеждат.

Искам да дам само един пример. Франция е известна със своите традиции, със своя стаж в демокрацията. Не случайно работи и има национална стратегия по отглеждане на тази групи пшеница. Ние трябва да се възползваме от добрата практика, да я приложим и в България. Към днешна дата посевите вече са факт. Но по принцип трябва да мислим за утре и понеже европейските доплащания не са нещо, което може да бъде променено и дискутирано, тук е моментът да се обърне внимание на националните доплащания кой как и за какво ги получава. Затова ще предложим да се нотифицира тази наша инициатива, за да има коректност и прозрачност.

- Вие задължителен елемент ли искате да се вкара за националните доплащания? Всеки зърнопроизводител сам все пак преценява какво да сее.

- Нотификацията няма да доведе до пожелателност, а до правото на избор на зърнопроизводителите коя група пшеница ще отглеждат. Но в същото време трябва да гарантираме, че България отглежда все повече и повече количества от групите пшеница, които имат цена и защитено качество. Не трябва да забравяме, че тези групи са свързани със стандартите, които ще въведем в защита на потребителя и които ще гарантират качеството на изделията на крайния продукт.

- Кога ще бъдат готови тези стандарти? Те няма да са по БДС, а ще са браншови, нали така?

- Те ще са браншови стандарти и ще са разписани от д-р Йордан Войнов. Работната група, която изготвя стандартите за трите вида хляб – бял, „Добруджа” и типов, вече е на финала. В края на месеца се очаква те да бъдат разписани. След това е въпрос на кратко време процедурата да се довърши от ръководството от Българската агенция по безопасност на храните. Важно е те да са възможни, реални и лесно проследими по веригата – зърно – брашно – хляб.

- И качеството на зърното ви притеснява в случая?

- Не качеството на зърното ни притеснява. Нас ни притеснява това, че много малка част от реколтата – например тази от 2010 г., се пада на пшеницата от първа, втора и втора Б група с добри хлебопекарни качества. Този процент намалява с всяка изминала година. Затова федерацията предлага националните доплащания към директните европейски субсидии да бъдат давани приоритетно на тези зърнопроизводители, които произвеждат пшеница с хлебопекарни качества.

- Как ще коментирате забележката на премиера Бойко Борисов, че цената на зърното пада, а тази на хляба – не?

- Прав е, господин премиерът, днес чух и господин Найденов да казва същото. Нека да погледнат в мелниците и да преценят дали се е намалила цената на брашното. Все пак ние, хлебопроизводителите, не потребяваме зърно, а брашно”. Очакванията са, че мелничарите ще реагират на тенденцията на спад на цените на зърното, но това все още не е факт.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.