Проф. д.с.н Иван Станков, председател на Националния млечен борд
- Проф. Станков, защо млечният борд не работи ефективно?
- Националният млечен борд почти не функционира заради липсата на пари. Неотдавна имахме среща с министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов по този въпрос. Бордът получаваше по 300 хил. лв. годишно от държавата като подкрепа за издръжката му. Структурата се радваше на одобрението на ресорното министерство. Нещата обаче се промениха, парите свършиха, а ние имаме задължения, които трябва да плащаме...
- Очевидно сте изпаднали в немилост, но каква е причината?
- Ние също се чудим. Още по-любопитното в случая е, че в структурата участват и представители на държавата, а не само на производителите. За нас млечният борд бе едно решение за обединяване на многобройните организации в сектора. А не както сега - браншовите сдружения да враждуват помежду си и всеки да дърпа чергата в зависимост от интересите си. Ставали сме дори свидетели как разни хора решават да протестират пред министерството, а останалата част от бранша се чуди защо е това недоволство. Има и случаи, при които трима-четирима души тръгват да правят организация и твърдят, че са "гласът" на бранша. Необходимо е производителите веднъж завинаги да разберат, че така няма да постигнат нищо. Политиката в земеделието трябва да изразява интереса на всички, а не само на някои. Има и организации, които искат да са си сами за себе си, а не да са част от млечния борд.
- Отговарят ли българските производители на мляко на европейските изисквания?
- Млякото, което се произвежда във фермите от първа категория, е качествено и спор по въпроса няма. Но стопанствата, които могат да се похвалят с такъв продукт, са много малко на фона на останалите. Това обикновено са големи предприятия, които не правят компромис с материалната база или с инвестициите. Те разполагат и със самостоятелни системи за контрол. Проблемът е при дребните фермери, където повече от половината не отговарят на европейските изисквания. Истината е, че около 70 на сто от млекопроизводителите са дребни стопани, които гледат животни в много малки помещения, при недобри хигиенни условия, хранят добитъка с каквото преценят и в резултат млякото им се оказва некачествено. Тези от тях, които наистина са решили да се занимават с такъв бизнес, трябва да "влязат в крак" до края на 2011-а. Тогава изтича даденият от Евросъюза срок за обновяване на стопанствата. Той беше удължен именно, за да могат животновъдите да се справят с въвеждането на новите технологии. Това обаче може да ни направи лоша услуга, защото всяко отлагане във времето само ни прави по-дълго неконкурентоспособни и ни затруднява. Истината е, че много хора просто нямат пари, които да вложат в обновяване на фермите си. Част от тях вероятно няма да разполагат с пари и през следващата година. Едно от изискванията за хуманно отношение към животните задължава фермера да има просторен обор, където те да живеят нормално. Само че построяването или разширяването на сградите изисква средства... В същото време количеството на произведеното мляко не достига и се налага внос. Като цяло изводът е, че млекопроизводството у нас не е на необходимото ниво. Проблем е и кандидатстването по европейските програми, което все още е доста трудно и тромаво. Има редица проблеми не само с подаването на документите, но и с тяхното разглеждане, одобрение и плащане.
- Некачественото мляко ли предполага големия внос?
- Вижте, у нас просто няма достатъчно суровина, която да се използва. В случая не говорим само за качество, но и за количество. Така в продуктите се влага сухо мляко, добавки. И въпреки че това се прави не само у нас, смятам, че не е решение. Имало е години, в които в България годишно са се произвеждали около 2.2 млн. т мляко, а сега говорим за оцеляване. Тъжната истина е, че днес от износител се превърнахме във вносител на мляко. Данните за 2008-а показват, че сме изнесли около 30 хил. т мляко, а сме внесли над 46 хил. тона.
- Смята се, че едно от решенията е държавата да задължи фирмите да влагат само българско мляко при производството на млечни продукти по държавния стандарт...
- Да, така е. Това беше едно от предложенията на преработвателните компании и ние напълно го подкрепяме. По този начин ще се стимулира търсенето, а то от своя страна производството. Тогава фермерите у нас ще могат да печелят от бизнеса си, което означава, че ще има и средства за модернизация. Обновяването няма как да стане без пари, а те могат да дойдат, ако субсидиите, които получават българските земеделци, се изравнят по-скоро с тези на техните колеги от Европейския съюз. Сега ние получаваме една четвърт от парите, които се дават в общността, а на практика правим същото и се опитваме да бъдем конкурентни.
- Не се ли опасявате, че производството ще се задъха при едно такова свръхтърсене?
- Всичко може да се организира много бързо, стига да бъде цел на политиката. Смятам, че в това отношение всеки един животновъд би ме подкрепил.
- Достатъчна ли е млечната квота на България?
- Млечна квота има само за кравето мляко и тя беше въведена от ЕС, за да ограничи свръхпроизводството в рамките на страните членки. Първоначално ние смятахме, че определената ни квота за производство е недостатъчна, тъй като мислехме, че ще успеем да произведем повече суровина. Оказа се, че не е съвсем така. Квотата за Евросъюза можем да я изпълняваме само чрез млякото на фермите първа и втора категория, а те не са достатъчни като брой и обем производство. В България средната млечност на кравите е много ниска - едва 3000 кг за година от крава. Освен това у нас животновъдството продължава да е разпокъсано, стопанства много, а животните - малко.
- Неотдавна поискахте създаването на закон за млякото. Какво налага изработването на такъв норматив?
- За да имаме качествени продукти на пазара, трябва да има не само стандарти за тях, но и за суровината, от която са направени. Затова искаме да има държавен стандарт, който да определя и качеството на българското мляко. Той може да бъде включен в един закон за млякото. В него е необходимо ясно да се разпишат и отношенията по млечната верига - между производителите, преработвателите и прекупвачите. Трябва да се намери и начин професията да се направи по-атрактивна и печеливша. Броят на животните е намалял с близо пет пъти от началото на прехода досега. И тъжното е, че тази тенденция е устойчива.
