1. Начало
  2. Интервюта
  3. Пазари
  4. В продължение на години българските управници не можаха да изградят добра защита на българската продукция

В продължение на години българските управници не можаха да изградят добра защита на българската продукция

Снимка:

Борил Панайотов, председател на Национален аграрен съюз

- Г-н Панайотов, какво трябва да свърши служебното правителство в сектор „Земеделие“?

- Служебното правителство трябва да подготви нормативната уредба, свързана с нотифицикацията по Схемата за директните плащания и по Програмата за развитие на селските райони. Това ще позволи през новия програмен период земеделските производители реално да имат основание да кандидатстват за подпомагане. Имаме уверението на новия служебен земеделски министър, че заседанията на досегашните работни групи ще продължат.

- Реално служебният кабинет ли ще трябва да разпише наредбите по мерките и схемите за новия програмен период в ОСП – това е изключително важно за бранша у нас?

- Реално да. И затова работните групи трябва да започнат работа веднага – това обяви и земеделският министър Васил Грудев. Трябва да има време всичко по нормативната уредба да бъде огледано от експертите на Фонд „Земеделие“. От друга страна – и аграрните асоциации трябва да си кажат думата. Схемите и мерките през новия програмен период трябва да са реални и изпълними. Иначе отново ще изпаднем в ситуация, позната от миналия програмен период, особено по Втори стълб – имаше неусвоени средства и прехвърляне на средства от едни мерки в други. Това не бива да се допуска или поне не в такива мащаби, както досега. Подобна гимнастика е ненужна и създава лош имидж на страната.

- Имаше ли драма около въвеждането на таван върху директните плащания?

- Имаше такива очаквания, но в крайна сметка от 32 аграрни асоциации, които участваха в работните групи по директните плащания в МЗХ, 31 се обединиха около идеята таваните да бъдат въведени. Те изразиха становището си в обща декларация, която бе връчена на министъра на земеделието и храните. Единствено реакция имаше от Националната асоциация на земеделските производители в България. Считам това за естествена реакция, тъй като има група от земеделски производители – основно едрите – които ще бъдат ощетени от въвеждането на таваните. И е нормално те да бъдат на противното мнение.

- Говори се, че едрите стопани ще раздробят стопанствата си, за да не изгубят средства след въвеждането на таваните. Как ще го коментирате?

- Тук опираме до въпроса за контрола от страна на държавата и на европейските органи - на база на договореното от страната за новия програмен период. Ако държавата позволи подобно раздробяване, то ще се случи. Ако обаче има политическа воля за контрол и спазване на разпоредбите – тази схема няма да проработи.

- Как ще се отрази у нас руското ембарго върху вноса на храни и земеделска продукция?

- Българският износ за Русия не е голям и в тази посока съществени загуби няма да претърпим. Проблемите за нас ще дойдат от друга посока – къде ще пренасочат своята продукция страните, които досега имаха голям износ към Русия? Очаквано е той да дойде и у нас. В продължение на години българските управници не можаха да изградят добра защита на българската продукция. Затова днес 80% от месото, плодовете и зеленчуците у нас са внос. А експортът ни е слаб. Това е жалко, защото България е традиционно аграрна страна, може сама да задоволява вътрешния си пазар, както и да реализира добър експорт.

След руското ембарго, големият внос у нас от държавите-членки на ЕС може още повече да се увеличи и съвсем да задуши родното производство. Това ще се случи през големите магазинни вериги, които трайно са се настанили на българския пазар и колкото и да не ни харесва, са основен фактор там. Това са не само мои опасения, но и на колеги от други асоциации.

- Защо има над 100 аграрни асоциации у нас? Какво трябва да се случи, те да се обединят и действително гласът им да се чува?

- Много от тези аграрни асоциации не са реални, защото според сегашния закон и три лица могат да регистрират браншова организация.

Най-лесно това може да се промени чрез Закон за браншовите организации, който обаче да касае сектор „Земеделие“. Фактът, че 31 организации сложиха подпис под общо становище по концепцията за директните плащания вече е положителна стъпка в тази посока. Най-добре би било, ако всички аграрни асоциации са под една шапка – такава е амбицията ни със създаването на Националната земеделска камара. В нея членуват Българска асоциация „Биопродукти“, Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“, Национален аграрен съюз, Българско Агро сдружение, ОАПС, Национален съюз на градинарите в България Национална асоциация на младите фермери. Всяка браншова организация запазва собствената идентичност, но когато  трябва да се отстояват важни политически решения, общата воля, изразена по този начин – чрез по-висш орган, какъвто е камарата, има по-голяма представителност.

Интервю на Анета Божидарова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.