Бяха трудни години, но имаше възможност за реформи, казва бившият земеделски министър
Г-н Найденов, Вашият мандат на министър на земеделието през кои години беше, нека да припомним.
2009-2013 г.
Това бяха трудни години, нали?
Трудни години. На този пост няма лесни години, но бяха трудни въобще за държавата. Тогава ни застигна първата световна икономическа криза. Като цяло, тежко наследство имаше, но пък бяха години, които дадоха възможност за реформи, а аз имах комфорта през своя мандат да разчитам на голямо парламентарно мнозинство. В днешни дни виждате, че без парламентарно мнозинство трудно могат да се направят реформи. Аз имах комфорта да разчитам и на Комисията по земеделие, която беше отзивчива на предложенията на управленския екип на министерството.
С кои реформи по време на Вашето управление се гордеете най-много?
На първо място, разбира се, в личен и професионален план отчитам като голям успех създаването на БАБХ. Изключително трудно начинание, което срещна голям отпор от страна на някои общности, но ние успяхме да обединим ветеринарния контрол като Национална ветеринарна служба с растителната защита, позната като ХЕИ, и създадохме една изключително модерна и добре окомплектована БАБХ. Разбира се, върнахме БДС по отношение на млечните, месните продукти и на българския хляб. Успяхме да наложим задължителното използване на този БДС в храната в детските градини, в училищата.
По отношение на горите направихме изключително голяма реформа, разделяйки стопанската от контролната дейност със създаването на шестте мега държавни горски предприятия, които днес са в основата на силното развитие на този сектор, а оборотът, който минава през тези предприятия, е около половин милиард лева годишно. Това е изключително голям дан за българската икономика.
Разбира се, стартирахме поземлените реформи с доста законодателни промени. Направихме достъпни земеделските служби за хората, защото те бяха недостъпни до тях. Мога много да говоря, но и с тези три неща е достатъчно да ме запомнят хората, защото те оставиха следа вече десет години.
Казахте поземлени реформи сте на напревили, но все още няма камасация по собственост. Вярвате ли, че това някога ще се случи?
Трябва да се случи. Искам да кажа, че това е много чувствителна тема и неслучайно години наред не се случва, защото кръв се е ляла за земята. Много сме консервативни за тази реформа и ще се стигне до това рано или късно.
Вие със сигурност следите как се развива земеделието. Според Вас, пътят, който минаваме, успешен ли е след като Вие бяхте министър?
Земеделието до голямо степен е зависимо от ОСП и тенденциите в българското земеделие са ехо на ОСП. Но тя има своите негативи и неудачи.
Кои са негативите?
Изключително глупавата реформа, наречена Зелена сделка. Безумни неща. Фантазии на брюкселските бюрократи, повечето от които не са стъпвали на нива, не са обували ботуши, а са тръгнали да правят реформа на бюро, довела до това, например, краварят или овчарят да попълват дневници колко часа са пасли животните, на кое пасище и т.н. Или другите безумия - да оставят процент необработваема земя, да се забраняват определени продукти за растителна защита без да има алтернативи за тях. Така че това е една безумна реформа, която дава отражение в нашето земеделие и неслучайно за първи път нашите земеделски производители протестират в синхрон със своите европейски колеги. Нашите земеделски производители също са обект на тези безумия и на тях трябва да се сложи край. Вече има положителни тенденции - ЕК даде на заден ход и отмени част от тях или поне даде индикации, че ще бъдат отменени, дано не е предизборно и е възможно това да е чисто политически ход на управляващите в Брюксел. Аз си мисля, че брюкселската бюрокрация много трудно ще успее да се изправи лице в лице със земеделските производители, защото ние имаме българската поговорка, че „Никой не е по-голям от хляба”, но тази поговорка е общоевропейска и няма никой да тръгне срещу хората, които се грижат на насъщния на европейския гражданин.
Всички министри и правителства получават критики, че в България нямаме стратегия и политика за развитие на земеделието. Съгласен ли сте с това твърдение?
Това са традиционните критики, но те имат политически оттенък. Те са звучали преди 10-15 години, звучат и днес. Много е лесно да се каже, че няма политики. Отново повтарям - ние сме толкова силно обвързани с ОСП, че националните политики бледнеят пред този огромен финансов ресурс, който идва и бива усвояван в България по европейски правила. Да, трябва да има нюанси. ОСП дава възможност на държавите членки за нюанси.
Силни ли сме ние в нюансите?
Ние трябва да ги отстояваме. Много е важно, когато искаме нещо, да успяваме да го отстояваме на европейско ниво, затова е много важно в МЗХ да има приемственост. Второ, тези, които са министри и техните екипи да имат по-голям хоризонт пред себе си, защото ако ги сменят на няколко месеца, няма устойчивост на тези политики. Ако държавата ни се тресе от разделение, от политически кризи, това ще рефлектира респективно в МЗХ, ще рефлектира върху политиките му и няма да бъде в полза на земеделските производители.
Г-н Найденов, направи ми впечатление, че когато фермери в други страни излизаха по площадите, гражданите ги приветстваха. В България обаче за фермерите се говорят лоши неща, особено за зърнопроизводителите. Като се каже зърнопроизводител, това е равнозначно едва ли не на престъпник. В крайна сметка те получават парите по утвърдени европейски правила. Нали така?
Те не ги крадат. Имам доста приятели зърнопроизводители и много пъти съм им казвал, че това обществено клеймо се допусна, защото много малка част от тях изкривиха представата на обществото за зърнопроизводителите, тъй като си позволиха да парадират с огромните средства, които са получили.
В България има свръхконцентрация на земеделските земи в ръцете на малка част фермери. ЕП направи опит да ограничи тази свръхконцентрация и удари на камък. Можем ли сега да се борим по някакъв начин с тази свръхконцентрация на земи в някои ферми?
Правилата за получаване на европейски средства ограничиха тези големи възможности с таваните. Тук всъщност се очаква да има активност от страна на държавните служби, които трябва да следят за заобикалянето на тези правила, за роенето на големите фирми, за свързаните лица, но затова има ДФЗ, инспекторат, дирекция за борба с измамите с европейски средства, имаме прокуратура, имаме икономическа полиция. Така че тези служби трябва да следят, ако някой се опитва да заобикаля правилата, защото европейските средства трябва да бъдат разпределяни справедливо.
Как виждате Вие земеделието на бъдещето? Понякога като слушам какви технологии излизат, си мисля, че са научна фантастика.
Доскоро за научна фантастика смятахме електрическите автомобили, мобилните устройства и т.н. Както всяка сфера от живота и обществото, така и земеделието се развива, навлизат нови технологии, в близко бъдеще все по-често ще виждаме машини, които няма да се управляват от хора. Ще се използват дронове за третиране на посевите, технологии за прецизно земеделие и др.
При всички случаи тези, които се възползват от успехите на технологиите, ще бъдат по-конкурентоспособни. Смятам, че бъдещето е на конвенционалното земеделие, което отговаря на биологичните стандарти, но то ще бъде масово, а не както е в момента бутиково.
Непрекъснато политиците преди избори ни говорят как земеделието е приоритетен отрасъл. Така ли е?
Да се върнем на поговорката „Кога най-много се лъже”. Най-много се лъже преди избори и след лов. В политиката и най-вече в бюджета на държавата се вижда дали земеделието е приоритет.
Интервю на Валентина Спасова
