Нищо не сме правили с пари от банка, ползвали сме само собствени средства, разказва животновъдът от село Рогозен
- Как се запалихте по овцевъдството?
Имали сме овце още при баба ми - десетина, после като завърших училище и аз започнах. Първо имах 10, после 20-30 и така стигнах до 70.
През 2006 година се регистрирах като земеделски производител. Една година не ми даваха субсидии, защото не ми стигаха 3 бройки. После започнах да взимам и през 2013 година вече взехме тази ферма, която беше люпилня на ТКЗС. Сменихме статута. Направихме овцеферма и от 2013 вече сме тук в Рогозен. Започнахме да работим със 100 бройки.
- Защо решихте да се регистрирате като земеделски производител?
Регистрирах се, защото казаха, че се отпускат субсидии - те бяха малко тогава. По-късно започнах да взимам пасища и така вече ги направих 320 бройки и ги гледам. Аз си ги паса. Аз правя всичко. Баща ми помага за храната. За доенете взимаме по някой път човек да ми помага. Имаме доилна зала от 8 години.
Досега ние нищо не сме правили с пари от банка, ползвали сме само собствени средства. Затова по-бавно стават нещата при нас.
- Мислили ли сте, че един ден ще се занимавате с това?
Не съм мислил. Имал съм желанието, имал съм мечтите, но не съм мислил, че ще гледам толкова много животни. Сигурно вече ще започна да ги намалявам, защото няма кой да работи. Няма хора. Ако намериш хора, те са несигурни и ти трябва да разчиташ на себе си.
- Какви са трудностите в този бранш?
Държавата най-вече не помага на животновъдите. Пречките са повече, отколкото помощта. Дават някакви субсидии и горе-долу е добре, обаче много са пречките. Документацията е много. Ако тръгнеш да правиш проект, трябва да имаш парите за проекта и ако те одобрят, да ги дадеш ти и после ще ти дадат субсидията. А ти ако имаш всичките пари, няма да кандидатстваш за проект и ще си го купиш с твои лични пари.
- Какво друго Ви притеснява?
Не ни дават право да продаваме от фермата. Трябва да имаме по Наредба 26 кланица или мандра, за да продаваме директно от фермата. Това трябва да се промени. С бракуваните овце е много трудно - трябва да ги продадеш с пътен лист. Всеки търговец, който иска да дойде да ги вземе, как да я прехвърлиш тази овца с пътен лист. Ако не я прехвърлиш с пътен лист, те глобяват, защото си я продал без пътен лист.
- Как реализирате млякото, месото?
Млякото го даваме на мандра. Ние сме към асоциация и тя ни го изкупува и го плаща на всеки 15 дена. Оставяме си мляко за нас и малко сирене си правим. Иначе агнетата ги продаваме за Великден и Гергьовден. Иначе всяка година оставям 50 женски овце и трябва 50 да бракувам от старите.
- Колко време отглеждате една овца?
Седем години и я бракуваме.
- Имате ли по-специфични породи?
Субсидията за животните под селекционен контрол е двойна. Сега имам 50 бройки под селекция. Отглеждам породите Синтетична популация българска млечна, Лакон, Аваси, Асаф.
- При толкова много животни какво количество фураж купувате?
Сега имаме 40 тона царевица и 9 хиляди бали. Лятото пасем овцете. Общината ни дава пасища. Не е много скъпо пасището в нашата община. Най-евтино 4 лева плащаме на декар и сме доволни.
- Как минава един Ваш ден във фермата? Кога е най-натоварено?
Зимата ми е най-натоварено, защото като започнат да се агнят, всичко е през моите ръце. Има случаи, когато по 20 бройки се агнят и понякога по 48 часа не лягаш.
Лятото е по-лесно - в пет часа ги доим и след това ги пускаме на паша. Вечерта от 6-7 часа започваме да доим и тогава вече към 12 часа благополучно можем да легнем.
- Какви инвестиции ще правите във фермата?
Трябва трактор да си вземем, както и фуражораздаващо ремарке. Не искам да взимам заеми от банки и затова всяка година по нещо си купуваме със собствени пари, но е добре, че има някакви субсидии. Субсидиите помагат. Ако не са субсидиите, много по-тежко ще ни е. Дадат ни помощ заради войната в Украйна, де минимис, субсидия на глава животно, за пасища ни дават и така се събират средства. Но ние и без субсидии пак ще ги гледаме.
