В Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 има близо милиард евро публични средства за инвестиции в отрасъла и преработвателния сектор
Увеличаваме бюджета по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014- 2020, прием 2021 г. Агросекторът и фермерите очакваха тази новина, за да могат да бъдат финансирани всички проекти с 35 точки включително. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева при откриването на 7-то издание на конференцията Зърнена академия '23, на тема: „Зърнените пазари през 2023г. и отвъд – в непознати води. Проклятието на изчезващите маржове“, която се провежда в град Варна.
Заместник-министърът информира още, че в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 има близо милиард евро публични средства за инвестиции в отрасъла и преработвателния сектор, с потенциал да се привлекат още толкова частни инвестиции. Тя допълни, че това е съществено важно в непредсказуема среда, множество предизвикателства и нови регулации. „Ние сме отворен пазар, за нашата агрохранителна индустрия бутона за старт на Зелената сделка беше натиснат на 1 януари 2023 г. и тези средства са крайно необходими за инвестиции“, посочи още заместник-министърът.
Тя подчерта, че благодарение на усърдната работа през последните няколко месеца, екипът на МЗХ е успял да стартира приеми за над 330 млн. лв. по направленията, финансиращи инвестиции за фермерите по Националния план за възстановяване и устойчивост. „През лятото увеличихме бюджета на приема от 2021 г. по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ за преработвателите, така че да имат на разположение повече средства за инвестици“, допълни заместник-министърът.
В заключение отбеляза, че дискутираните теми на форума са фокусирани върху търсенето на отговори на предизвикателствата – днешни и бъдещи, съсредоточавайки се върху устойчивото изграждане на търговски модели и стратегически инвестиции в бъдещето на зърнения сектор.
Конференцията е съсредоточена върху изследването на непредсказуемите пазари през тази година, с визия за бъдещето на Балканите, Черноморския регион и света. Обсъдено беше и нарастващото значение на Балканите в нестабилните времена за световната зърнена търговия. Представени бяха актуални данни и прогнози относно тенденциите и развитието на пазарите на зърнени и маслодайни култури.
В дискусията, посветена на темата за българската зърнена индустрия, различните заинтересовани страни достигнаха до заключението, че трябва да се търсят общите допирни точки в интерес на целия земеделски сектор. Представители от мелничарския, фуражния, зърнопроизводствен и животновъден сектор, както и на преработвателите на слънчоглед, очертаха предизвикателствата и проблемите, в които са си взаимодействали през изминалата стопанска година. Заместник-министър Таня Георгиева: Увеличаваме бюджета по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“
Увеличаваме бюджета по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014- 2020, прием 2021 г. Агросекторът и фермерите очакваха тази новина, за да могат да бъдат финансирани всички проекти с 35 точки включително. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева при откриването на 7-то издание на конференцията Зърнена академия '23, на тема: „Зърнените пазари през 2023г. и отвъд – в непознати води. Проклятието на изчезващите маржове“, която се провежда в град Варна.
Заместник-министърът информира още, че в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 има близо милиард евро публични средства за инвестиции в отрасъла и преработвателния сектор, с потенциал да се привлекат още толкова частни инвестиции. Тя допълни, че това е съществено важно в непредсказуема среда, множество предизвикателства и нови регулации. „Ние сме отворен пазар, за нашата агрохранителна индустрия бутона за старт на Зелената сделка беше натиснат на 1 януари 2023 г. и тези средства са крайно необходими за инвестиции“, посочи още заместник-министърът.
Тя подчерта, че благодарение на усърдната работа през последните няколко месеца, екипът на МЗХ е успял да стартира приеми за над 330 млн. лв. по направленията, финансиращи инвестиции за фермерите по Националния план за възстановяване и устойчивост. „През лятото увеличихме бюджета на приема от 2021 г. по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ за преработвателите, така че да имат на разположение повече средства за инвестици“, допълни заместник-министърът.
В заключение отбеляза, че дискутираните теми на форума са фокусирани върху търсенето на отговори на предизвикателствата – днешни и бъдещи, съсредоточавайки се върху устойчивото изграждане на търговски модели и стратегически инвестиции в бъдещето на зърнения сектор.
Конференцията е съсредоточена върху изследването на непредсказуемите пазари през тази година, с визия за бъдещето на Балканите, Черноморския регион и света. Обсъдено беше и нарастващото значение на Балканите в нестабилните времена за световната зърнена търговия. Представени бяха актуални данни и прогнози относно тенденциите и развитието на пазарите на зърнени и маслодайни култури.
В дискусията, посветена на темата за българската зърнена индустрия, различните заинтересовани страни достигнаха до заключението, че трябва да се търсят общите допирни точки в интерес на целия земеделски сектор. Представители от мелничарския, фуражния, зърнопроизводствен и животновъден сектор, както и на преработвателите на слънчоглед очертаха предизвикателствата и проблемите, по които са си взаимодействали през изминалата стопанска година. В настоящата кампанийна година за българското земеделие се откроиха трудности като висока себестойност, ниски добиви, суша и инфлационна турболенция.
