Иван Атанасчев: Чиновниците са парашутисти, сложени там да ни унищожат и съсипят
40-годишният Иван Атанасчев от години се опитва да превърне подивели скатове в района на родния му град Горна Оряховица в овощни градини. С годините районът е запуснат, високата растителност е надделяла над някогашните ниви, прилежно обработвани от хората в тогавашното ТКЗС.
„Трябва всяка година да се инвестира в медоносни дървета, които след време ще се отблагодарят на пчеларите, на всички хора. Проблемът е, че навсякъде изсичат гори, унищожават всичко и никой не мисли за последствията. Рядко има хора, които искат да се случат нещата в България. Всеки посяга да отреже, да вземе, да унищожи, да затрие. Ние искаме да сътворим нещо. Има ли желание, има начин да се случат нещата. Имаме хора, има доброволци, които искат да дойдат и да засаждат дръвчета. Това, което разбрах е, че не може да чакаме някога някой нещо да ти даде. Няма кой!“
Овощната градина е повече хоби за Атанасчев, отколкото бизнес, признава той. Историята говори, че той заедно с доброволци, свои приятели, обичал да залесява с дървесни видове околностите на града. Преди години продал имоти, парите от които започнал да инвестира в запустели ниви. Първоначалната идея, от която все още не се е отказал, била да направи овцеферма, но се оказало, че за това му начинание ще му трябва повече време.
Преди повече от 4 години реализирал своята мечта - плодова градина. И станало. В нея той отглежда фиданки по биологичен начин. Основният сорт е Стенлей и по-малко Блек стар.
“Кандидатствах по Подмярка 6.1 от ПРСР, одобриха ме, направих каквото трябваше, получиха се нещата. Има ли желание, всичко става. Проблемът е, че много институции работят против интереса на земеделските производители. Никой не мисли за биопроизводството, за нашето родното, за качественото. Страната ни е зависима на 70-80% от внос на стоки. Ако спре той, ние загиваме. Проблемът в България е, че наблягаме на проверките, да ни мачкат, да ни тормозят по всякакви начини, че да могат да те откажат. Това не е държава, а мащеха.
Започна сезонът на косенето, на рязането, чистенето, на всичко. Ако искат да има земеделие, трябва да се наблегне на помощта на земеделския производител. Реална помощ. Не говорим за фермите фантоми, които са с животни по документи, говорим за реални дръвчета, лози, оранжерийни градини. На нас сега ни трябват средства, за да дадем на работници за подготовка на градините. Изчерпал си спестените ресурси и като нямаш пари да платиш, какво правиш? Фалираш“!
Голямо чакане било докато одобрят проекта му. Вместо да работи, той чакал благоговението на администрацията - повече от година. Бил на ръба да се откаже.
„Субсидираха ни, голяма мъка, ама нали тези пари Европа ги дава, полагат ни се. Та взехме накрая парите, ама те не стигат доникъде. На тези, които кандидатстват сега, мога да им кажа въобще да не се захващат с тази работа и да се откажат предварително. Бюрокращината трябва да се намали, да се помогне на тези, които искат да работят, не на схемаджиите. Тях, всички ги знаем, както животновъди с ферми фантоми, така ветеринари, които вървяха с ушните марки, и още я има тази схема.“
За да създаде овощната градина Атанасчев закупил към 450 дръвчета. Когато влезе в активно плододаване, очаква реколтата да варира между 9-10 тона на сезон. Твърде нисък добив, но пък екологично чист, хвали се Атанасчев.
„Ние не разчитаме на изкупната цена на прекупвачите, знаем, че не може себестойността да си покрием. Няма пазар у нас, това е. Аз тази година съм замислил -плодовете ще ги подаря на детски градини, училища. Защо ги отглеждаме ли? Колкото и странно да звучи - за удоволствие. От старата градина изкарваме пари и ги вливаме тук, затова не сме се отказали още.“
За реколта да се мисли е още рано, защото дръвчетата са твърде млади. Но, те занапред ще послужат за паша на биологично сертифицирания му пчелин. Лошото е, че за всичко се иска ръка да пипне, но желаещи за това няма.
„Всичките са научени, искат работа на бюро и да им носиш кафето. Най-скъпа е работната ръка. На 50-60 лв. надник се сърдят, че го караш да работи. Не искат. Като им кажеш - ето ти днес пари, вечерта отишъл единият напил се, другият забегнал някъде си. На следващия ден го няма. Става все по-зле.“
Административното безхаберие пречи на земеделците, казва Атанасчев. „Проблемът е, че чиновниците са парашутисти, сложени там да измислят някакви закони и да ни натоварят, да ни унищожат, да ни съсипят. Те се чудят от къде да ни отрежат. Ама, тези дръвчета са реални, има ги в момента и това могат да го видят, има сателити. Дръвчетата са тук и не са изкуствени. Имало сянка и не се виждали. Затова си отрязан от пари. Вместо да дойдат на терен и да видят, се мъчат насила да ме откажат.“
Мястото, което избрал за овощната си градина, е наистина омайно - с невероятна гледка към града и към Арбанаси. А покрай градината дошла и идеята общински съветник да стане. Дал си сметка, че цялата система е настроена да мачка хората с малък бизнес и решил да помага на други като него.
